Той е най - високо оцененият сладкиш от моето семейство! Ммм, които са пропуснали , трябва на всяка цена да наваксат и да да му усетят аромата и вкуса...Вкъщи той е неделно - следобедният, ноо се случва често да ми го извикват на бис и в делничните дни;). Лесен, експресен, докато го замесите и вече му усещате аромата, чакайки го да поизстине...;). Да, силата му е във вкуса и съдържанието - той не залага на вида!
И така, много лесната му за изпълнение рецепта:
Необходими продукти:
- 350 гр. бяло брашно
- 150 гр. не меко масло
- 120 гр. захар
- 1 яйце и един жълтък / все за тестото/
- кората на 1 лимон
- 1 лъжичка баакпулвер
- за намазване - 350 гр. конфитюр / в този случай - от горски плодове/
Приготвяне:
С посочените продукти замесваме енергично меко и сравнително гладко тесто, което оставяме в хладилника за около час, за да се стегне.
Изтекло това време, го разделяме на две части и по - голямата от тях разточваме внимателно на кръгла кора, с диаметър малко повечко от този на тавичката, в която ще печем и която е с незалепващо покритие. Ако го чувстваме твърде меко, си помагаме с брашно.
С разточената кора покриваме тавичката, с пръсти притискаме добре и изрязваме излишната част.
Надупчваме с виличка, за да не се деформира при печенето и разпределяме равномерно конфитюра.
Сега разточване и по - малката част от тестото и декориране / покриваме / сладкиша.
Печем в загрята фурна на 180 гр. до готовност.
Нямаме търпение да изстине и го започваме толъл;).
И отново пай, и отново...:
Ами, с кратки паузи поне веднъж седмично-;):
Този пък е особено специален - с българско домашно сладко от дюли..., нооо в еуфорията пропуснах да го снимам готов:
Ново петъчно попълнение:
колко грАма е бакпулвера
ОтговорИзтриване