Няма да повярвате , като узнаете колко лесно е всъщност да се приготвят кроасан в домашни условия и как съвсем не отстъпват по вкус на купешките - тези от бара рано сутрин.
Да си ги приготвям, за мен от доста време вече не е предизвикателство, а навик, понеже са обичайна и най - любима закуска вкъщи-;).
Започнах с и дълго време следвах рецептата на Паолета от популярния италиански кулинарен блог " Anice & Cannella" :
http://aniceecannella.blogspot.it/2009/11/i-cornetti-sfogliati-quelli-del-bar.html / все от нея се научих да приготвям и невероятните бриоши на Джулия Чаийлд/ , като те не са точно оригиналният френски кроасан,замесен без яйца, без никакъв аромат и с много малко захар , а в същото време разточен с огромно количество масло / тесто от 500 гр. брашно се разточва с близо 300 гр. масло/ . Всъщност са техните италиански побратими cornetti sfogliatti del bar / многолистни кифлички от бара с еспресото сутрин/, така ароматни, меки и сладки и така любима и незаменима закуска на поколения италианци-;).
С времето / опита и експериментите/ промених съдържанието и количеството на продуктите в рецептата, която ползвах. Чудесни, но твърде маслени намирах тези на Паолета, макар че аз обичам масло, но тук ми идваше в повече, а освен това и недостатъчно сладки за нашите вкусове-;).
Та ето с какво ги замесвам сега:
- 500 гр. високопротеинно бяло брашно, т.е. това за козунаци / за България екстра на София Мел препоръчвам, а аз се намирам в Италия и тук ползвам брашното Манитоба/
- 20 гр. прясна мая.
- 2 яйца + 1 жълтък за намазване
- 70 мл. олио
- 100 гр. захар
- щипка сол
- 1 лъжичка мед
- 180 мл. топла вода
- пакетче ванилия и още за глазурата
- кората на един лимон
- евентуално пълнеж - конфитюр, шоколад, крем...
- 80 - 100 гр. меко масло за разточването
Начин на приготвяне:
Маята с меда се разтварят в топлата вода . Добавят се останалите продукти и
брашбото на части, омесвайки гладко тесто / аз меся винаги на ръка/ . Покрива се и се оставя на топло да втасва, докато си удвои обема.
В началото разточвах и аз по познатия начин със студено масло от 250 гр. , но после възприех друг , много по - лесен и с наполовина по - малко масло и сега го споделям.
Готовото втасало тесто се разделя на две части. Всяка се разточва на тънка кора и едната й половина се намазва с масло.
Покрива се с другата и на получената кора отново се намазва едната половина.
Сгъва се с другата и отново така.
Получава се това пакетче,
което се разточва бавно и много внимателно, за да не се разкъса и да излезне маслото, но ако се случи, а и се случва / на мен и до сега леки пукнатини, които вероятно на снимка не личат много/ , не е фатално-;). Вероятно вида няма да е перфектен , но вкуса ще е все този прекрасен-;). Еее, практика се иска - всеки нов опит с по - добър резултат от предишния !-;)) Със всички е така...
Разточената кора се реже на триъгълници / при мен 6 ; получават ми се винаги 12 кроасана от това количество тесто/ . Прави им се разрезче в основата, пожелание им се слага по лъжичка пълнеж и се завиват на кифличка.
Слагат се в тава, покрита с хартия за печене тези , които ще се пекат в момента, а останалите могат да се замразят ч както правя аз винаги. Сега ги очаква дълго втасване - 6, 7, дори 8 часа . Обикновено ги оставям вечер да втасват, а сутрин ги намирам наднормени като мен -;))) и ги изпичам , а в случая гк оставих целия следобяд и вечера към 20 часа ги изпекох.
След около 7 часа те вече изглеждаха така:
Мажат се с размит с няколко капки вода или мляко жълтък и се изпичат в загрята фурна на 200 гр. за около 10 минути, наблюдавайки ги.
Още топли пожелание им се прави глазура от захарен сироп - 2 лъжички захар, 1 лъжичка вода и малко ванилия, която се затопля на котлона, колкото да се разтопи захарта.
По дяволите , този път не си открих захарните гранули, с които обикновено ги поръсвам за разкош, а точно сега държах да се представя добре-;)).